Ще очертаем границите с тебешира
Почти като преди пред блока
Повтаряме отново отново отново
ръцете ни побеляха
ноктите ни се напълниха с бялото вещество
Дъжда отмива усилията ни
Грима се стича безпощадно
като напомняне за всичкото отдолу
Но и безформената каша на асфалта
се превръща в локва и изчезва
Само парченцето разкашкан тебешир напомня
на някогашните ни амбиции.