Monday, February 12, 2018

съ-творение

нарисувай ме
от кал
първична
земна
истинска
първата жена
но не Ева
истинската първа - Лилит
изгонена от рая
не заради любопитство
а заради смелост
защото не е искала да бъде
подчинена
прокудена
заради огъня във вените си

нарисувай ме
с обожанието и съзерцанието
на старите майстори
за които
протокола
на ритуала
на рисуването
е бил половината тайнство

нарисувай ме
защото като всяко искрено творение
и аз добивам смисъл в ръцете ти
заживявам свой живот
в мислите ти
и отвъд тях
в сънищата ти
и по-надълбоко
в тайните ти

нарисувай ме

а когато ме завършиш

ме унищожи

както будистите слагат край
на пясъчните си мандали
с един непосилно лек размах

за да ми напомниш
колко преходни са творенията
в главата ми
в ръцете ни
между пръстите ти


оставям се да изтека

Friday, February 02, 2018

Ти си
Всеки милиметър кожа
Ти си
Всяка глътка нощем
Ти си
Мислите и миглите и милите
Думи

Ти си
Моят
Сън
Съм
В теб

И не бягам

Saturday, January 27, 2018

*

Със теб
споделяме
Постеля
Дъх
Разделяме
На две
Съня
Аз от единия
Край
На нощта
А ти от другия

*

Сърцето ми препуска
Сто коня в бяг
От свободата
Ме е страх
Късно вечер
не ме пускай
Никога повече




Wednesday, January 17, 2018

?

В твоята прегръдка
Се извивам
И тялото ми става въпросителна
Не знам дали
Ще ни има и утре
Часовете преди
Изгрева
Когато нощта предава натежала смяна на деня
Тогава незабелязана
Си позволявам да мечтая
И „може би“, „някак си“, „някога“
Се превръщат в най-твърдата и сигурна
Удивителна

Тук и сега

Ти ли сънуваш мен или аз теб?
Кожата ни пулсира и ставаме едно
Голямо туптящо сърце с две камери
Което ритмично изпомпва живот
Аз в теб и ти в мене
Колко хубаво е
Да си с мъж който те прави мъничка
Колко хубаво е
Да си с жена която те кара да растеш

Не ме буди никога

Всеки ден
Е ново-отчупена скала
Паднала в нозете ми
Олющена от планината
Напуснала завинаги сигурността
На цялостта и спокойствието
И смирението

Всеки ден
Избутвам тежестта нагоре по баира
А това дали ще стигна до заника
Е всъщност въпрос на живот и смърт
Аз ли ще преборя дните
Или те ще ме прегазят по пътя си
обратно надолу към купчината други

Всеки ден
По закона на инерцията
би трябвало да се търкалям
но не се, мамка му, не се
някаква право-пропорционална сила
ме ръчка да продължавам нагоре
въпреки камъните, въпреки тежестта им

Всеки ден
аз съм все така мъничка
и все така упорита
събрала в себе си на върха на игла
върха на една планина от надежди
и желания и мечти
и с тази игла аз пробивам собствените си очи


Всеки ден
Е борба
Дните и аз сме неделима сплав
От набъбнала от конфликти воля
Те искат да се търкулнат надолу
Към другите в купчината
Аз искам да се кача на върха