Wednesday, September 12, 2012

абстинентна кожа
тръпки по и от миналото

Tuesday, August 28, 2012


Да останеш сам се оказва свръх приятно. Истински сам. Без интернет, без хора наоколо, без съседи, които биха чули писъците ти, ако те нападнат страховете ти. В тъмното има много образи и сенки, но най-хубавото е, че те са твое произведение. Ако им се усмихнеш може и дори да станете приятели. В тъмното те чакат толкова много различни „ти”, че забравяш за изкуственото осветление. Със светлина в душата и любов в сърцето съм по-смела и от самурай. Не ме е страх от мен за пръв път през живота ми. Бродя по мемоарите си сякаш се разхождам в музея на някой любим поет или пък в къщата на далечен, но тачен роднина. Виждам как на 10 съм плакала сама в тъмното на Love is blindness на U2 и как на 5 се чудех какво му е грешното на този свят, слушайки Shes leaving home на Beatles на грамофона на наште. После поглеждам плейлиста на плейъра, чувам сърцето си и виждам, че някои неща не са се променили особено. Само наблюдателят, онзи мъдър и понякога саркастичен тип в дъното, който често се смее на собствените ми циркове през уста пълна с пуканки, той (или тя), това създание или по-скоро този съзидател, става все по-осезаем и плътен. Това присъствие ме топли, когато ми е студено и ми свети, когато се прибирам сама навън в тъмното.
Самотата и пустотата са най-уютният дом, в които съм попадала досега. Да си никой и да не знаеш нищо е най-ценната информация, която съм научавала. Да затвориш очи и да отвориш сърцето си към нощта и всички нейни присъщи субекти и обекти е моят дълъг, но приятен път към вечното утро.
The times we live in are luminous times, as long as we hold on to love.

Wednesday, August 22, 2012

в сънищата на Айнщайн
убивам времето

На Крапец

На север
крача с тихи, но смели стъпки
моята душа е твоята душа
нашият сън
е сънят на всички останали

Monday, July 09, 2012

и все така непретенциозно се изнизвам към вечността