Гърба ти ме гледа изцъклено
защо пак те гоня
не искам да знам твоето бъдеще
минали чувства
надвисват над мен
с твоите стъпки
като финален акорд
на извратена наслада
да боля...
Тъгата в очите
нежни прегръдки
не се и опитвай да ме съграждаш -
аз те руша
Предупредих те тогава
любов нямам място
в разгнилата кофа
красивата пиеса
обърках сценария
трия с парцал
бъдещи грешки
а на тротоара
Тя пак ме гледа
теб вече те няма
аз те изхвърлих
и клекнала свита
в юрган от прах
търся Нея за да ме топли
за да усмихвам душата си
с жълтите зъби
с зинали дупки
закърпена в розово
мойта омраза.