Просто вечер
просто носталигия
за студените виелици
за топлото легло
за безгрижието на усмивките
за снежните човеци
които строяхме
със замръзнали пръсти-
чак ни болеше, но сладко
за сладкото от ягоди на мама
за приказките по телефона
за мечтите и вечното търсене
на отговор в слушалката
За това че с цената на другия живот
се снишихме и успяхме да спасим децата в душите си.