РАЗДЕЛИ

Не искам да викам,
да хапя и дращя.
Не искам да блъскам вратите,
да търся ключа.

Аз бях луна.
Ти беше слънцето.
Едно общо небе
и всичките бележки,
които си оставяхме.
Звездите така и не предадоха каквото трябва.
Така и не успяхме
да помириме денонощието.
Небесата ни не смееха да са в едно.

Не искам да викам,
да хапя и дращя.
Вратите ще заключа сама.
Както си трябва е-
ключа, изтривалката.
А после нормалното
плюс малко тъга.