Мехурите се пукат и пръскат всичко с грозните си цветове
Бяха трима
Бяха пияни
Бяха клоуни

Избягах

Бягам от локвите
Не виждам отражението си в тях

Не вижда нищо повече от огледалото
Говори ми на друг език
Няма сетива за зародиша ми

Аз съм в периодите
Аз съм в секундата когато посоката се сменя
Когато едната пътечка пресича другата
Колкото да има логика

Нямам логика
Нямам начало
Имах локва
и я изядох
с костилките

Пишеше, че трябва да плача
Пишеше, че трябва да мълча
Мълчах и плачех с листа
бели като локва

Не съм на фокус в тази стая
Не виждам нужния брой стени за да е стая
Няма начало
Нямах край

Избягах

Бягам за да се храня
Тайно
Те бяха пияни
и той беше пиян

Размивам филтъра си
С надеждата
Всичките цветове
Всичките крясъци
да изчезнат
(пееха химна и удряха по заляната маса)
Всички да изчезват
за да се появавам
някъде там
наоколо
между секундите
между пътечките
между изсушените сълзи
на някое “тогава”