когато настъпваш очертанията на плочките като малък знаеш знаеш че ще стане нещо лошо че ще умреш аз настъпвам всичко замазвам очертанията грижливо изрисувани поколения преди мен има си кодекси има си правила как и какво се прави за да не нараняваш за да си нормален кога ли това ще има значение за мен кога ли ще имам своите възможни очертания не тебешир а цветя но цветята увяхват и колкото и да късам все някога ще свършят моля за прошка всички звезди които пренебрегнах толкова е лесно просто трябва да погледна нагоре и да се сетя а забравям забравям толкова много сигурно някой ден ще забравя и как да живея