Thursday, May 25, 2006

скок подскок да цопна в локвата или да си изплета венец от глухарчета да дишам нощи и да бълвам дни змей горянин пази златната ябалка се пише с Ъ а следобедния сън изглади всичко за да няма после неискани въпроси дъжд нямаше нито градушка но пък някой си изпусна шапката докато си хвърлях заровете малък загладен мозък който почва да се пръска или се смалява как да знам като нямам микроскоп и лупа нямам по- прекрасно е сама да си измислям това което не виждам в един момент ще стана толкова късогледа че и себе си ще трябва да измислям защото няма да се виждам в тъмното агенти наоколо миналото е важно трябва да ги прочета книгите но никакъв шанс без тефтера ми и фулмастер оранжев не не не толкова ярки картини по скоро ням филм ще има пак в одеон кръга се затвори което е притесняващо всъщност че нямам време имам кръгове един всъщност пирамида с отрязан връх не не не е или е не аз понякога се дърпам и ранявам заради шибаните си настроения понкяга човек го прави заради шибаните си настроения понякога кога е поне знам само че беше нощ и беше ден и беше дъх преди да свърши