След три дневната епопея на срутване на падащото домино на параноичните извъртания на образите на най-близките ми хора в някакви изродски кошмарни картини, сега някакво подобие на спокойствие с купичка ябалки и вино и разговор с него за края на света
Пак го подцених той все пак ме усеща и знае макар и без крайно ярките червеникави оттенъци на заслепяващата ми емоция, но под тях същината важното което остава
Мисля си че съм бременна, и най-плашещото е че това не ме плаши всъщност ме изкушава каква ли майка бих била нещо Хичкок ще излезе сто процента или по-скоро Бунюел и Дали заедно срещу нелепо станалите майки по-добре да не предизвиквам съдбата
Дете...някакво малко нещо четири крако...не бе двукрако не искам изрод ама и с две ръце и една глава по възможност и нещо там очи какво още беше и ще е мое аз ще му бъда притежателката най-сетне нещо изцяло мое но сигурно не за дълго и все пак реализация и сливане и баща дали ще си има баща, е не ще си го зачена сама с помощта на банан бля
все пак края на света е след 6 години няма да дочакам когато ще се наркоманизира и ще почне да краде от цигарите ми и дребните ми за кафе и ще му се иска да ми изкрещи курва но няма да го направи защото имам склонност да заключвам вратат отвътре мамка му
дете...точно това ли ще намеря да си пожелая, жоро направи предложение поне веднъж да си пожелая по-големи цици нали всеки път се сбъдва но ето че намерих нещо много по функционално
да живее виното и зелените полянки с маргаритки и прераждането през майските вечери