Невинно детско девствено...Седях горе точно под голямата мечка(по дяволите трябва да е големия тиган, само аз ли не виждам никва прилика с мечок) чай с ром и целия дишащ тихо град в краката ми...Блещука движи се но супер плавно, събира сили, мисли, чувства, преди отново слънчевата светлина и праха и мръсното да развалят всичко...И звездите всичките звезди които тихо наблюдават, а като малка лежах и ги гледах и беше толкова страх , че може да паднат отгоре ми, но сега знам че само аз мога да падна върху тях и го направих...Дишах вселената и вече нищо няма да е същото.