Най-хубавото от всичко, не тъжно вино сама вечер и мисли ЗА, не и глождащото костите ми, не и тишината във мозъка ми, тя, тя все пак е тук...като нишки се преплитаме и късаме за да се вържем отново тихо някъде в Люлин знам че е мен и мисли и човърка нагло из болката ми за да ми докаже, понякога имам нужда само от погледа й в тъмното тихо задаващ въпроси и мечтите за двете ни за това че сме пингвини разделени при раждането си половини сестрата за която съм мечтала която обичам и мразя и търся и бягам зелени полянки и глухарчета и късани маргаритки в търсене на вечния отговор това е мойта ТЯ