Закривам вечерта, спускам страховете да пълзят на дъното да оформят достатъчно филмова призрачност в съзнанието ми.
Повечето напуснаха , виждам гърбовете им усмихнати, но в друга посока.
Повечето ги обичах, виждам се в очите им усмихната, но посоката издялка само болка.
Сега, след усилено преговаряне, спомняне, преценяване, питане и неотговаряне, изострените сетива се прибират навътре навътре където ще глождят тихо без скандали, дълбаейки нещо като подслон. За тази вечер.
Лека нощ, свят.