Беше красиво беше измислено и оцветено беше мечти и копнежи окрасени с роматника. Сега е нищо. Сега пак се давя в алкохолна невъзможност, пак пия и пея тихо когато никой не ме вижда когато не се виждам колко боля с несъществуването си. Идва ми да се самосъжалявам. Да кръжа наоколо пияна и да говоря глупости като някога когато все се намираше някоя която да ми държи косата докато повръщам. Сега вече съм друга. Сега пия и се прибирам вкъщи и мисля, или отивам някъде където някой силен ще ме хока или ще ми посяга и аз ще се кефя защото искам силен до себе си, и ще ме мачкат но това само ще доставя дълго жадувано удоволствие.
Сама ли съм или просто звездите светят твърде силно тази вечер. В другата стая ме чакат чакат ме да сложа маската която ще ми помага да премина по лесно в другия момент а после може и да съжалявам. Отивам там. Ще кръжа в кръг както само аз обичам и после ще си легна пияна. Няма кой да ми държи косата вече. Няма и нужда.
Утре ще изтрия всичко това.
Чиирс