Малко след поредната буря, прибиращи се по дупките си демони, оставена на мира от собственото си въборажение, набиращо сила за следващия път...когато част от мен се прибира на тъмно изгрявам със слънцето, със следобедни цигари и планове за нещо морско, със съзнанието за преходност, но колко обичам тези безгрижни пеперудени пърхания... пречупените форми и цветове се изляха оставиха ме на брега, на предела на себе си задъхана видяла невидимото и сега се прибирам където не боля където почти ме няма и е толкова сладко