Изпратих я на граничещото с разпадане военно рейсче, а исках много, исках точно сега да се грижа за нея, след всичките съвети и пазисеиумната в стил неволно попадане в ръцете на баба, след всичките ръкомахания и израз на любов с десет пръста, почти като разделящи се влюбени, разделени от спуканото стъкло на зеления камионорейс с изрисувани цветя по него(?)...Съвсем на място си се представях как и давам зле приготвени сандвичи с по-скоро морална, отколкото кулинарна стойност, увити в розова салфетка, превърнала се в част от филията; как преджобвам раницата й и й крещя къде са топлите дрешки, някак си просто ми се искаше да й се скарам за нещо...Оказва се, че ми пука, зверски ми пука за нея, не просто така...
Обичам я
обичам начина по който неочаквано ми пише смси с-тирета-вместо-интервали, винаги посред нощ, винаги точно когато имам нужда от огъня й в тъмното
обичам я когато с тирета е другата половина на моята
когато ми казва че съм красива не защото така трябва(анатема за етичния кодекс на пърхащите кокошки)
обичам я когато ме дразни до болка и ми се ще да й напиша как да се държи а тя е зверски зверски упорита
обичам я когато е теле
когато не е, пак
Сега отиде някъде при някакви
за мен са само някакви макар че знам имената им и лицата им
ще яде гъби в гората, колко катовкнига
Страх ме е , че ще се загуби някъде и най-хубавото което може да й се случи е заблуден вълк преоблечен като баба да я кара да му говори, страх ме е че ще се запилее в коридорите на общите ни страхове, но някак си знам, че повече от всякога невидимте нишки помежду ни се затягат и това ще я пази от Лошите халюцигенни създания с 5 глави и хриле
Да, тя е прекрасна и именно пеперудената й моментност я прави толкова специялна, разтяга общия ни миг във вечност.
