понякога вали...Понякога е време и аз да послушам, не само ромоленето на дъжда, но и ромоленето на една душа, толкова близка до мен някога, преди да я избутам от живота си, просто от безпомощността на собственото си неразбиране и желание едно или друго да не е така, както е...
Една сутрин, с прекъснат кабел за интернет, със спомените от снощната треска, с дъжда уместно капещ по душата ти, е идеалното време за разговори с хората с които се води че живееш.
Говорихме.За йога, за миналото, за неговото минало, за годината в която е решил да стане аскет и е спрял да яде да пие и да пуши, загърбвайки целия свят и хората оклко себе си, за това как е ходил всяка сутрин до околовръстното, тогава още лишено от ореола на труженички и прелитащи коли и шофьори, и откъсвал по едно цветенце, отправяйки своето послание към света и към жената която обича...Къде ли е била тя тогава, когато моят баща е постигнал световната хармония в своето собствено тяло и душа и е бил готов за последната крачка, логичния завършек на това брутално бягство - "истинското сбогуване със света"...
Две души, обречени да бягат от вксичко наоколо, обречени да търсят пармонията, търсене, което често ги докарва до състоянието на неразбраност на откъснатост...Винаги съм знаела че съдбата ми е пряко свързана с този човек. Толково близко и толкова далеч от мен. Знам само че просто е нужно да се докосна до него за да разбера красотата на едно разтворено цвете осъзнаващо небето и земята, една крачка и знам че мога да почерпя от него колкото от никой друг човек на света...
Шибаното време лети а аз ставам все по-голяма робиня на собствените си жалки навици и паранои...И докато търся своята хармония , бягайки или гонейки времето и пространството, знам че не съм сама. Знам че не къде да е , а в собствения ми хол, всяка сутрин виждам спокойните сини като най-прекрасно езеро в Пирин, очи на моя баща. И някъде между необмислените обвинения и избиване на собствените и комплекси и страхове че и аз ще загубя връзка с реалността се надявам да знаеш, тате , че те обичам като никой на този свят...
