Chicane - No ordinary morning
и един съвсем обикновен следобед на застинало в безвремието чакане...понякога се чувствам смешно в тази си позиция на оглеждане сякаш отнякъде ще ми падне нещо на главата или просто ще се спъна в себе си както често обичам да правя...човека-белег, така се кръщавам в момента, не знам как успявам винаги да се удрям и одрасквам във всичко покрай което мина...а после белезите зарастват толкова трудно макар и да съм малко горда с тях...като ветеран от хиляди малки войни...
един обикновен следобед и всичките витаещи около мен пеперуди на минали и бъдещи въпроси, засега просто ще чакам бурята или просто следващото одраскване което да зараства