Ще хващаш ли ръката ми
всеки път когато пожелая
да се въртим
сами около осите си
до лудост
когато прерязвам пъпните ни връви
със счупена чаша
и оставям животите ни
да се реят в никаквото време
когато късам
всяка връзка с очертанията ти
когато собствените си контури
превръщам в пищящи
от неразбиране картини
ще дойдеш ли със мен там
от където се връщат всички
загубили надежда въпроси
където посоките се сменят
а сезоните сочат
само слънцето

идваш ли или
просто следвам сянката ти
странно попаднала
в моята
половина
на луната

всяка звезда която ми сочиш
всяка дума която пада докато си пожелавам нещо
всеки миг който дърпам отчаяно
с надеждата за вечност
всяка една точка и запетая
от теб

прибирам ги
прибирам се и чакам
луната да се срещне със слънцето

дотогава остават само
неразбраните
преследващи се
сенки