всеки път когато
в тъмнината опипвам
празна чаша от вино
когато глътките не са
достатъчни за да забравям
когато капки аз
се стичат надолу
по табелите за задънени планове
когато нощем дишам
есенната роса
всеки път когато тичам надолу
по празрачната си обвивка
за да може да лъсна
ощавена и прадна
след дългото пиянство

всяка такава вечер белязва
стената ми
с още една чертичка
с още една празна дума
коуто добавям в неизмисления си роман

Вечерта е тиха
чувам само
ехото в кухата чаша
празна
от вино