Колко красиво и наивно е измислянето на съдбовност, окрасяването и добавянето на нужните имена за да превръщаш скучните случайности в "точносегаетрябвало" знаци пратени от някъде си...Инжектирам всяка малка отметка на действителността с безумния си серум за магии, всяко листенце е книга, всеки един звук знаменува преобърнатото ми време...
Всеки намерен предмет е причина за смяна на фокуса, за отскоци и пропадания, за безспирен бяг нагоре-надолу по спиралата...
Продължавам да вярвам. Макар и понякога да ме е страх, че всяка красота е кратка, че моята магия има срок на годност...

Сънувах нощта на нова година. Виждах само небето осеяно с убийствено много звезди. Седях и то стана - дъжд от падащи звезди, бели искрящи правещи невъзможни лупинги преди да изчезнат...И аз - седяща долу, намисляща си хиляди желания при всеки нов отблясък, желания които знаех ще ес сбъднат и преливах от щастие и знаех че това ще бъде вечно...