по пътя?

Пътят ми навътре винаги е бил един и същ, уютно и топло ми е да минавам по моите минали следи наново, само моите стъпки отразяват светлината по тази болезнена траектория...малко навън и обратното свиване:обгръщам първо ума си, стискам здраво чуствата си, докато не се превърна в малка топка по - истинска от всичките признания и всички външни доказателства...вярвам само на този сладък енергиен възел толкова чист като новородено като предсмъртно като самия живот без украшения, моята черупка блести заслепява докато не изчезне напълно от погледа, докато нещо не я потроши и създаде наново...