Пристигам гола
като всяка вечер.
Обвита само
в рамка на врата.
Отново ще копаеш
пътища към вътрешността ми
(без посоки,няма имена)
И пак щe бъде твърде тъмно
за да виждаш -
как чезна си сама
във опити за тебе да се вържа
във опити във въздуха да свържа
вътре с вън
(и вън със вътре)
и аз отново съм навътре,
а дърпаш ме навън...

Оголени дървета ще прегръщат
последен лист-сълза
преди да са окапали напълно
потъвайки във кърваво червена
есенна и глуха локвичка тъга...