Тичам бавно без спирка
през тъмните улици с дъх на зима
дишам глухо, камуфлажно
като черните дрехи
зад които се крия понякога
сред хора... с дъх на зима
е любовта ми, заскрежен е прозореца
на който чертая повтаряни образи
от една зима
преди тази
тъмна и сплетена
като мрежата паднала над очите ми
тази вечер
е зима
като всяка друга