В просъница мечтаех
за общото ни спускане надолу
към неоткритата възможност
на моите моите дълбини
за пробива ти остър
в отговор на глухи мисли
В просъница те липсвах
там някъде от дясно
където винаги си бил
и няма никога да бъдеш
а аз съм просто плод
на нечие съзнание
не искам да изгния
когато храня се от твойта липса
и семето на нова книга
порастваща достойно
пося небрежно без условия
във двуизмерните ми вътрешности
а сега гледаш от страни, от дясно
плода на твойта липса

ставам и си лягам
с мисълта че пак ни няма