по топлината
на случайността
ще те познавам
по пробив на игла във зеница
и разрив на материя
макар за малко

пратен ми отникъде
срещам те пак някъде
между нечията истина
и мойта мъгливост
ще ме болиш за няколко секунди
нали така
любима ми случайност
убиваща със свойта липса
а после ще си тръгнеш
от там където никога не си била
оставяйки стомаха празен
илюзиите отдавна са изплюти
по сивия паваж не виждам
нищо друго
освен избодени очи да викат
твойто няма никога и нищо