вървежно е бягството ти
и не една е мисълта
изплюта злостно в гърчове
проправя обърнато връщане
напред към миналото
назад към всички мозъци преди
а те се хлъзгат
по леденената шума

опитвай да тичаш
с тежестта на милиони
забита под ноктите ти
сега си сам
и само си
и няма ме
когато има ме
във празното на мисълта ти