в пламъка съзирам
полуистината за момента
изчистена от имена и случки
това е минало безвремие
което трудно се преглъща
опитай се поне веднъж
да не се завърташ
опитай пак да чуваш
през слепналите си очи
в мъглата има нещо
което ти крещи
не аз ще бъда
светилната
но все пак мигам
тлея тихо
в случай че огъня успее да запали дупката изпразнена от мисъл

не виждам когато чувам че края ще краси началото