като някаква гротеска в главата ми се върти семпъл от една бразилска компилация, песен, която преди ден огрята от слънцето свързвах с пролетния оптимизъм и мислите за бързосменящите се картини на мечтано и топло бъдеще, сега само допълва хоръра, веселите звуци които ме караха да си представям нещо в стил ривиерата през 60те и една жена с огромни очила и шал увит около главата сега обръщат стомаха ми и ме карат още повече да се свивам навътре, цигарите ми започват стремглаво да намаляват но ще си купя нови, ако успея въобще да помръдна от тук