на върха на нослето ми
седи и чака, глупава мечта
съпътствана от вяра, че, не,
не, мамка му, светът не е такъв(нали?)
скарана с очите си,
обръщам поглед навътре:

не знаех, че ще стане така
призракът ти е твърде плътен,
твърде реален за отричане.
умея само да се отдавам сега.
отдавам се на слепота,
когато да виждам теб значи да губя себе си.