хубаво, че мога да се правя и даже да си вярвам
да крия всичко под купчина лъжливи листа
опадали от чужди дървета като имена на мъртви
хубаво, че мога да се крия без самата да разбирам
къде по-точно притаила дъх изчаквам ново слънце
вперила погледи в непомръдващите ми крайници
хубаво, да, но в чакане в правене в криене
всичките отговори ме задминават
остава ми само един град издъхващ във въпросителни липси неясни