sophisticated shortlist examination
исках да ти се извиня:
(официално): извинявай, че не съм като нея.
(по-тихо):така и не се добрах до арт-а,
а ми се искаше.
нямам шал и мъниста,
само продрани конверски
с поне четири дупки,
ама отказвам да ги сваля.
имам и ново потниче
на розови сърчица
от мама - от Чехия...
не се брои викаш?
извинявай, че спрях да рисувам
освен с химикалка по разни тетрадки
(обичам да рисувам жени -
някак двуизмерни
и с големи цици, сещаш ли се?)
сори, че спрях да свиря
и пея само, когато никой не ме чува,
че нямах достатъчно смелост
да правя театър(както планирах)
и затва си го вкарах театъра
в живота (и в любовта).
амбицията ми стана кибритена клечка -
готина миризма и гасне бързо.
(извинявам се): не съм като нея,
и съвсем не като теб.
мисля много и обичам да ме мързи.
хобита :
розови залези
и самота,
яко комплекси.
сори, копеле,
че не съм в схемата
вън от системата,
извинявай,
че за двайсет (шибани) години
продължавам да съм си себе си.
а ми се искаше да съм като нея...
