хубаво. мина цял месец и вече почвам да схващам.
лъжа сама себе си и е добре, ефектно е и не уронва имиджа.
набутах всичко под леглото и когато никой не ме гледа, когато ти не ме гледаш, вадя любимите си стари износени мисли с не една и две дупки от цигари и продължавам да се гавря с тях и със себе си. а ти дори не ме виждаш. това е хубаво. поне един ще е щастлив, ще слуша реге и ще вдишва лятото с пълни сили. аз малко се отмествам встрани, прощавай, тук съм си, но няма да говоря. ако случайно ти дотрябвам може да ме видиш, но не се напрягай много да не ослепееш. може би за теб все пак е по-добре да си остана невидимата. а и ми е по-прохладно като въздуха минава през сърцето ми.
