If you're going to try, go all the way. Otherwise don't even start. This could mean losing girlfriends, wives, relatives, jobs. And maybe your mind. It could mean not eating for three or four days. It could mean freezing on a park bench. It could mean jail. It could mean derision. It could mean mockery, isolation. Isolation is the gift. All the others are a test of your endurance. Of how much you really want to do it. And you'll do it, despite rejection in the worst odds. And it will be better than anything else you can imagine. If you're going to try, go all the way. There is no other feeling like that. You will be alone with the gods. And the nights will flame with fire. You will ride life straight to perfect laughter. It's the only good fight there is.

"Пътят към излишеството води до двореца на мъдростта."
Уилям Блейк

По средата на нищото, застанала с притворени очи, виждам през мъглата на собствените си сблъсъци накъде води светлината ми. Покажи ми пътя, му казах, а той взе ръцете ми и ги сложи върху очите ми. Запали клечка кибрит и за секунда изгори миглите ми. Притисна ръцете ми и ги запечата завинаги, така залепнали за очите ми. А после си тръгна без да разбера. В тъмнината под затворените клепачи, взимам достатъчно от светлината вън, за да видя хиляди танцуващи образи, присветвкащи и после внезапно умиращи звезди, приказка. Нарисувах си безкрая, а той се оказа, че имал крайна дестинация. Развързах си крайниците, разплетох мечтите си и настървено почнах да се бия с търкалящите се камъни. И вървя. Вървя надолу по пътя, без право да спра, без право да мисля къде ще ме отведе той. Ако ще опитваш, отиди до края. Иначе по-добре въобще не почвай.