Пирин, Пирин, планино
сърце ми за теб жали
сърце ми за теб плаче
со тежки солзи кървави....
за вехти твои войводи
за моми твои гиздави....
Люто кълна проклинам
пуста чуждина далечна
пуста разделба църна
църна, пуста да опустее!
Сакам яхна враня коня
и запаша сабя халосия
па към теб, Пирино, я да пойдам!
за теб умирам, загинвам
на сон те вечер сонувам
в зори за тебе хортувам
Ядовно ода, скитим
по друми темни, незнайни
кахър на сърце лежи ми
кат камен жежък тежи ми
Дуйни, дуйни, бел ветре,
сал ти знайш мака моя
солзи мои собери
во роден край ги отнеси....
Пирин, Пирин, планино,
сърце ми за теб жали
сърце ми за теб плаче
со тежки солзи кървави....
за вехти твои войводи
за моми твои гиздави.......
Все по-често като чуя народна песен от Пиринския край ми се насълзяват очите. Не само защото години наред прекарвах летата си, кръстосвайки най-противоречивата за мен планина - толкова нежна и толкова сурова, острота и мекота преплетени във една лееща се песен от понякога заплашителни върхове и събрали сълзите на всички самодиви езера... Не само защото роденият в Банско мой дядо на 80 години тръгна от Борово пеша към корените си и никога не се върна... Не само защото Банско за мен беше утеха, спокойствие, миризма на конска тор и елегичните песни на мъжките хорове, които лекуваха хроничните ми градски недостатъчности... Не само заради легендите за самоубилите се от любов моми, превърнали се в езера, омагьосваха всяка част от детската ми същност и продължиха да ме омагьосват и досега... Помня, когато преди 3 или 4 години отидох във Банско и намерих някакъв изрод да лежи на мястото, където прекарвах детските си години. Този изрод пускаше своите пипала-кранове все по-надалеч и по-надалеч и посегна и на планината ми, планината Ни. Този изрод е от слънчевбрягския род и е обречен, има си срок на годност. Първите сиптоми са стремглаво падащи цени на жалките подобия на сгради, кофти инфраструктурата и стихващия наплив. А наплива стихва, когато хората спрат да виждат това, за което идват. Природа. Земя. Дървета. Поздрав за всички, които наливат заплатите си да пият в банските филиали на софийските заведения с най-зверската ирония, която намерих в един сайт за народни песни, юнаците, които искат прошка от своята планина:
Планино, Пирин, планино,
Много си Пирин хубава,
Много си Пирин гиздава.
Прощаваи горо зелена,
дето ти тревата газихме
и ти водата мътихме
Юнаци мили любави,
простено да Ви е,
дето тревата газихте
и ми водата мътихте
тревата ми пак порасна
и водата ми пак е бистра
Едно не мога да ви проста
дето ми върхари кършехте
и ги на хурки правехте
та ги на моми по седенки
давахте!
