ми ре ми ре ми, си ре до ла, до ми ла си, ми сол си до...?! Това е мантрата ми за бягство в късния 204 в сряда известна като малък петък. Не съм свирила на пиано от ъъ, 8 години? Още една и съвсем ще забравя единственото, което помня в момента - началните акорди на Фюр Елиза и The entertainer... Back then 10 години назад, да измислям пиески с най-добрата ми приятелка Диди и да ги свирим пред семейните си беше направо оргазъм. Няколко лета по-късно предпочетох да свиря на други неща. Например на полупразна бутилка джин Селект, а после да пея с тройна акустика на дъното на нечий леген. Въпрос на enlightment... Какво ли не бих дала сега за добрия стар хладен допир на абанос и слонова кост... Мойта мацка от Chungking си го е казала, навярно броени месеци преди да открие красотата на алкохола и безразборния секс:
Feel as though
I'm falling again
And I just want to cry
So help me along
To where I belong
There I'm safe in sound
