помниш ли някога
сивите глухи врати
как се затваряха и отваряха
пред твоите слепи мечти
а ти пееше, викаше
че все още нямаш лице
пред другите, сивите
които крещяха: "дете!"
сега времето не е безлично
сега не се чувстваш в затвор
с толкова хора наоколо
май не върви да си гол
само си малко изгубен
само малко затрит
и съвсем малко заглъхнал
за малките, слепите
твоите детски мечти
