Тази събота беше специална. Вчера не заминах с другите на море, макар че в 22.50 бях на прага с пълен самар и новата си романтична сламена шапка. Разни неща обаче ме спряха в баш най-последния момент и дори успях да се разрева, че се налага да дишам бетон цели два дни. После се успокоих и се отдадох на пълнолуние. Неслучайно. След като едно падане на земята уби и последната капка живот в подобието-на-телефон, което имам, днес прекарах цели 5 часа обикаляйки София. Сама. Пеша. Хладилника-НДК-Халите-НДК-Стрелбище-Борово. Нечовешки топло и странна топлота, изливаща се от добрата стара комбинация асфалт+бетон. Минавах по улици, които не познавам, и чаках да ме изненада... Старата мръсница ми се подмазваше, след като усети, че я намразих последните 2 месеца. Най-големият ташак беше, че целта на обикалянето беше закпуване на планинарските обувки, с които най-нагло ще избягам от нея. Прокрадвах се през артериите й, а после мълчешком по вените й и обратно в сърцето й... Старата кучка не спира да ме изненадва. Точно когато бях на ръба да я отрека завинаги, тя отново ме придърпа в обиятията си и ме плени с абсурдността си. Живот и здраве утре ще имам честта да изпълзя по това, което за мен е по-скоро израстък на София, нейното неестествено продължение, злочестото дете на града - Витоша. Черни връх ме зове и най-сетне ще мога да я погледам кучката малко отгоре, малко снизходително. Така както ме гледа старата мръсница всеки ден.