Някъде около 19.00, мястото наречено габа, или както му викаме - олга'с. Аз и Ади на по бира, надолу под земята. Трима юпита седят на бара. Димът от цигарите им се увива прелъстително около светлината от висящите лампи. Трип хоп с женски вокали изпълва празното, тихо пространство. От моя ъгъл всичко е само за снимка. Преди почти година открихме това място и пихме, пяхме и танцувахме. Сега есента приплъзва под плътно затворената метална врата и се промъква през празните столове, които скоро ще се напълнят с нови хора, нови юпита и муцуни, които не познаваме. Димът от собствената ми цигара омайва сетивата ми, кара ме да забравям и да се пренасям. Малко по-късно в 204 пускат Black hole sun и вечерта ми потича към безвремието, мека, мека като разтопено есенно злато.
