Как се казва трупа?
Жената, колега, жената.
Жената, де... Как се казва?
Няма име.
Лошо, лошо. Записвам я така тогава - "няма име".
Каква жена, та тя е още момиче.
Кръговете й друго говорят.
Кръгове? Това да не ви е някакво дърво?
Кръговете, които е описала приживе.
Виж ги колко са много... Бая се е въртяла.
Следи от кармична недостатъчност.
Да, точно между далака и черния дроб.
Внезапно е починала.
Не мисля. Виж под ноктите... Дращила е лудо преди края.
Така е то, прощално.
Да си олющи ноктите така, заради някакъв живот.
Лудост, лудост... И всичките тези кръгове...
Какви кръгове, колеги? Да не ставаме за смях, та това е човешко тяло.
Ето, около очите, пет ясно изписани кръга.
И тук в предсърдието. Плюс десет ги сложи.
Петнайсет – още пет на тила.
Хронична цикличност, ако питате мен.
Да се върти така цял живот...
Добре, записвам. Няма име, двайсет кръга пермутационна цикличност.
И кармична недостатъчност!
Колеги, ами следите от насилие?
Но моля ви се, стига вече!
Какво насилие, това са отживелици.
И все пак...
Запишете – очните ябълки не са на мястото си.
Сърцето също, вижте как е леко вдясно.
Играла си е нашта „Нямаиме”.
Да не сме в цирк, така да си махаме очите и сърцето, когато пожелаем!
Кощунство!
И все пак – няма ли някакво насилие, вижте там, отметнете чаршафа.
Колега, за последен път ви моля, стига!
Добре, де, спирам.
Насилие... Та вижте само очите, сърцето...
И крайниците, и тях ги е махала!
Записвам – очи, сърце, два чифта крайници – нехайно изместени.
Каква наглост!
Записвам – свръхличностна налост.
Да се гаври така!
Да си играе със себе си!
Безочливост!
Е, не е баш така, все пак са там очите...
Хаха.
Това е случай без надежда.
Без посока.
Без име.
Няма име, да.
За тази наглост няма име!
Да приключваме тогава.
Записвам – случай НЯМАИМЕ.
И за регистрите не заслужава място.
Да я изтривам ли или...?
Трийте, трийте тази жива наглост!
Всъщност мъртва...
И все пак, колеги, човек е...
Трийте, трийте!
Да я изтриваме и да си ходим.
Последно?
И за света и за архива – няма име.
Така да бъде.
Излизат.
