когато сутрин
протягаш ръка
изпод завивки
от излишък
когато слънцето
прорязва бягството ти
и гузен се вдигаш
хванат в измамата си
когато кракака ти
танцуват своя танц
по пътя към безвремието
а ти си само кукла
и чакаш до второ нареждане
накъде и как да заровиш лицето си
когато липсата е твойто име и твоето небе
а твоята земя се кълчи бясно само за да ти докаже
че няма те и никога не ще те има (да)
когато думите те давят и ти на пук към тях ще бягаш
все повече и повече и повече и повече и още
със плисък на криле и лицемерни сълзи
започва
тук сега
(а може там тогава)
твоя край
и твоето начало
