нямаме дъжд, скъпа
пари нямаме
и надежди не останаха
когато ти се роди
за трети път
и реши
че всичко вече е
като никога
ново
непознато
и ти трябва да разрежеш
всички шевове
и само с един размах
да скочиш
и да ми кажеш
„не е сега момента”
а аз да те слушам покорно
както листата слушат
сградите които не помръдват
но с премерено лицемерие
одобряват вятъра
нямаме пари за дъжд, скъпа
казах
и ти погледна в страни
а после ме отпрати
заради всяка нова сълза
която устремено
със сила
и мъдрост
се търкаляше заедно с теб
и ти говореше нови лъжи
и се загледах
в очите ти
и открих там
своите собствени
лъжи
а ти продължи
да ме караш
да бягам по посока на сянката
и там страдах
и търсех
и научих
това което не се учи
а ти остана