ужасно много ме е страх
да погледна навън
заключвам вратата
ако можех бих глътнала ключа
но явно ми е писано да ми е трудно
и да се боря сама със себе си
затова често излизам
по-скоро надничам
колкото изплашена да се върна обратно
неразбрала, невидяла и нечула
истина ли е или лъжа това
което свикналите с тъмнината ми очи
са успели да напипат
за малкото секунди там извън
мен
моята крепост
е моята болка
чета над легбото ми
коварен спомен
който не помня кога
съм си завещала
и все пак насока
трептенето което
може би ще ме отведе
обратно по течението
към дома
към сърцето
към морето
което никога не съм имала