отиваме
преплитаме пътища
спъваме се
поглеждаме изкоренените знаци
и пак се смеем
с онази истеричност
на човек притиснат до ъгъла
крачките ни са
без рамка
без цвят
без плътност
пътят ни
е нашата гордост
и ние се прегръшаме
сякаш да си спомним
че има причина
за да сме тук
всички

и после пак
погледи
и давай към следващия
град
вечен глад
е нашата диагноза
и няма да спрем
дори и никога да не запълним


на нещокатоазбученред ади, ванката, вики, дими, марги, момчи, мона, наде, сил, скаш, тед, рали и еверибадинамагари които понеже защото