фалшиви миризми
разяждат вътрешността ми
не беше достатъчно
да постигна празнотата
всичко вътре изгнива
материята се разгражда
изчезва
на нейно място -
разсейки, съсиреци, остатъци
от някога и някой
които потеглят през вените ми
незабравимо пътуване
вечни кръгове
които белязват сърцето ми
а то, скъпото
лъже само себе си
че е цяло
и в цялата лицемерна заблуда
всички парчета
не, парчетии!
се пръскат по импровизираната сцена
на собствената ми невъзможност
и чакат аплодисменти
от убитите клетки
а те, милите
мълчат гробовно
и само чакат
пукащата се условност
да ги пръсне завинаги