неверница!
изкрясках
и всички чайки с плясък
изчезнаха в бездънното небе
убих ли ги?
убих ли крилете
които някога
пееха песни за свободата
а аз слушах
и разсъждавах
за порива
и волята
на невъзможната душа
убих ли себе си
неродената
несънуваната птица
разтваряща безкрая
на две немислимо
равни половини
небето страда
мъртвородено
и търси думи
да ми каже
да докаже
че го има
но твърде тихо е
и твърде празно
за да пожертвам отново
очите си
и да разрежа безкръвно
съдбата си
неверница,
прошепна
мъртвото небе
но нямаше кой да го чуе