...

мозъкът ми е обсебен
от хиляди мисли-насекоми
които летят и се блъскат
умират за секунди
и се раждат повече
и по-силни
докато бледо розово було
не покрие цялото ми същество
или поне това, което е останало от него



тази нощ и този дълъг дълъг ден
не притежавам крачките си
а думите ми изчезват
под бързащите стъпала
които гонят вятъра
сякаш никога не са докосвали земя

този ден и тази дълга дълга нощ
срещам себе си в съня си
и не мога да си спомня
коя бях и коя се очаква да бъда
предавам слуха си в замяна
на безкрайния вой на мъглата
която е по-уютна от всякога

няма нощ и няма ден
за мен
за теб съм
сън
а ти за мен
несбъдната идея

а за нощта сме просто насекоми
а за деня деца въртящи се в безкраен кръг