"Веднъж я бях попитал какво мисли за човешките отношения и защо не се е омъжила. Слушах я внимателно. Спомена една част на текст от Корана, че "Земният живот представлява имущество и още повече - придобиване на деца." После добави, че отношението на човека със света не може да продължи без едностранна саможертва. "Но жената може също както мъжа да поеме по пътя - отвърнах - и да изживее пътуването също толкова дълбоко." Погледна ме, усмихна се и продължи: "Виждаш, че хората наистина изминават пътя си сами." "Но...", опитах се да възразя. "Да - прекъсна ме, - могат и заедно да вървят, но това не променя истината, че всеки изминава пътя си сам. Всеки пътник възприема знаците по пътя според своето ниво. Всеки е сам на пътя и знае, че въпреки спътника този път се извървява - като при раждането и смъртта - сам. Равнището, до което стига човек в момент на скок, задълбочава неговата самота. Споделянето на една нова мисъл или на едно изживяно ново чувство става много по-трудно, отколкото се предполага. Защото личните човешки дарове, участващи в този процес, са личните способности за старание и за възприятие. Аллах е повелил на своите раби да вървят като Елиф по свой образ и подобие. Както Елиф не може да се изписва заедно с нито една друга буква, така и човекът е сам в духовното си пътешествие. Колкото до двама съпрузи или близки другари... Мисля, че това не е единение, а среща. Душите се познават от събранието в отвъдното и щом човек като чужд попада в този свят, тук става въпрос за диво и неукротимо вълнение от срещата с някой стар познат. Хората не си разменят чувствата, а само докосват самотата на другия. Ако в такъв случай се проявят дивите страни на човека и се получи едно сприхаво съдружие, то тогава можем да говорим за взаимно нараняване. Ако, напротив, крачат в синхрон, то този синхрон е така или иначе от Бога осъществен синхрон. Но в никакъв случай - единение. Докосването и влизането в духа на другия винаги има граници. Никой не може да прекрачи тази граница. Нима Пратеника на Аллах можа да подели с някого огромната тежест, която пое чрез жените, за които се ожени и с които живя?"


из "Странника" (Gezgin), Садък Ялсъзучанлар