седем нощи пазех отровата
до себе си в съня
на сигурно под завивките
проверявах я стриктно
да, тук е
не съм я загубила
само малко себе си съм изгубила
толкова часове прекарвам
със затворени клепачи
в мъгла
вече съм била тук
същата отрова
в същия сън
винаги същата
винаги друга
реплика
точно преди
убийството
седем нощи
седем капки
върху ледената повърхност
в която се отразява
непривичната ми увереност
изтича последният час
проверявам стриктно отровата
да, тук е
не съм я загубила
само малко себе си съм изгубила
той чака
запотени стъкла
в очите му
всичко друго
и пак нищо
винаги същата
реплика
глухо се блъскам
в завърналата се неувереност
седем нощи напразни
след последния час
ще изхвърля отровата
запотени стъкла
в които виждам себе си
него го няма
