здравей
огледалото се покрива със скреж
с всяка изпусната дума
и връща обратно
сълзи от неразбиране

здравей
казвам на белещата се бяла стена
а от нея се ронят
един милион
нужди и липси в незнание

здравей
екне дългия коридор
лишен от настояще
по който крачим с теб
моя мила безнадеждност

тишината просмуква и дебне да хване да стисне и да убие

казвам

довиждане
тук

довиждане
сега