Дали ще си спомни за рая
дали ще ме види в небето -
как му намигвам

дали ще се сети
да чуе как пея
тихо, закрита във храстите

дали миризмата на искрено
ще го накара да отбие от пътя
да ме вземе и мене

дали

снимката вече не е картина
споменът не е вселена
аз вече не съм птица
той никога няма да вземе
ножа и да посегне
към собствените ни сърца

децата оживяха
защото ги покрихме със найлон

отвори бутилката
тапата хвръкна

просто не се сдъвках като хората
за да му е лесно като ме поглъща

Сключвам пръсти и започвам
нервното чакане
на изгрева